В Измаил си взех Наполеон на Радзински.

Двата разказа за времената на френската революция ги глътнах, но Наполеона  се оказа доста тежък.

Вниманието ми изневери и посегнах на Распутин. По-лесен е полуграмотен руски християнин.

А и логично е да се чете след «Николая».