Начало | Пътувания

Хисар — Бачковски манастир — Девин — Велинград — Сандански 18.01.08—23.01.08

Хисар

Падна една мъгла

Но е топло пак и ние се разхождаме из старата крепост

Минерален извор — един от многото в Хисар

Пак крепост — остана само фундамента

Градинка до извора

Пара от термална вода

Самата природна водичка

Повече нищо няма за гледане в Хисар.

Бачковски манастир

Втория по големина в България, основан през 1083 година.

Красива природа.

И невинност

В близост можеш да си купиш мед, да разгледаш стенописите в трапезарията и да чуеш 5 думи от екскурзовод за 5 лева.

Девин

Самия Девин си е много забутано място, единствена привлекателност за мен са минералните източници на 20—30 км от ски-писти в Пампорово. След два-три дена почивка умрях от скука — няма нищо за гледане освен да се качиш на кон и/или да отидеш на минералните басейни.

По пътя за басейните минаваме по тесен път и не можеш да гледаш нагоре поради страх, че някой камък ще падне върху теб.

Отбихме до кръчмата да загреем с една ракия. Там намерихме един пичага-спасител и неговото куче

Направи ни по един чай, сипа по една ракия, изровихме един хляб с шарена сол, загряхме малко. После галехме кучето

И отидохме да се къпем в термалната вода. Навън е 2—3оC, ние се събличаме и се гмуркаме във водата.

Температурата на водата е доста висока, затова я разреждат със студена вода за може човешкото тяло спокойно да се намира в нея.

Най-после забелязах, че в Девин нямаше мъгла

Велинград

През Доспат

Става студено и хлъзгаво

Във Велинград какво? Мъгла!

Интересна констукция в един хотел

Отиваме да посетим тукашните минерални извори

Не е толкова  културно като в Девин, но аз съм доволен, че вече няма мъгла

Велинград стратегически е много интересно място за бизнес — ако отваряш хотел, въпроса за парното и водата в комплекса отпада сам по себе си. В баните, радиаторите, басейни пускаш минералната вода и се радваш.

Тази вода просто ври

Човека е невероятно мръсно животно

Просто си проличава къде е стъпил той

Старата обществена баня

Измежду боклуци виждаме какво? Хотел

До него — къща. Хотелиерите изобщо не се съобразяват. Защо? Защото не са бизнесмени и парите не са техни. Ако бяха техни, едва ли щяхме да видим тези парадокси.

Такъв ми остава спомена за Велинград

Сандански

Пътуваме. Ние сме 6 човека в един микробус. Пием, смеем се и ядем бонбони.

През Банско

Уелком ту... соц!

Не ми се слиза долу в лобито да си взема биричка.
Викам
— «Има в минабара»

Соц отвсякъде.

И пак облаци, даже в Сандански

И пак парадокс — отдясно върви част от балкона на един друг хотел в Сандански

Картаген и електромрежи

Извод: една седмица разходка